Причини
Ракът на дебелото черво е злокачествено новообразувание, развиващо се от епитела на лигавицата му. Появява се най-често при хора над 50 години и се среща при мъжете един път и половина повече, отколкото при жените.
Той се развива в зависимост от наследствени и хранителни фактори, както и от предракови заболявания.
При наследствена полипоза практически винаги се развива рак на дебелото черво. Има увеличена заплаха и при хора със синдрома на Линч, по-млади от 45 години.
За развитието на онкологическата патология способствуват преобладаващите в храната животински белтъчини, рафинирани въглехидрати и мазнини, при недостатъчност на растителни храни и целулоза. Сред предразполагащите фактори се отбелязват също метаболитни нарушения, затлъстяване, обездвижване.
Симптоми
Болките-те са най-ранният признак на рака на дебелото черво. В зависимост от стадия на злокачествения процес и локализацията на тумора, те биват тъпи, стягащи и коликообразни.
Още в началните стадии ракът на дебелото черво се съпровожда от признаци на чревен дискомфорт, гадене, оригване, загуба на апетит, усещане за тежест и препълненост на стомаха. Едновременно с това настъпват чревни разстройства, които свидетелстват за нарушена моторика на червото и пасажа на чревното съдържимо.
Развитието на рака може да се съпровожда и от изпражнения с патологични примеси.
Диагностика
Тя предполага провеждане на клинично, ендоскопско, рентгенологично и лабораторно изследване, от което може да се получат ценни резултати. Важни за диагностиката са обективният оглед от страна на лекари, палпацията на корема, изследването с пръст на правото черво, гинекологичното изследване.
Рентгеновата диагностика включва обзорна рентгенография на коремната кухина, иригография с контрастно вещество. За визуализация на тумора се прави фиброколоноскопия.Информация за тумора и неговото разпространение се придобива и чрез ехография, скенер, позитронно-емисионната томография.
За да се постави диагнозата рак на дебелото черво е необходима диференциация от много болести на самото черво и съседните органи - преди всичко от хроничния колит, неспецифичния язвен колит, болесттта на Крон, туберкулозата, актиномикозата и доброкачествените тумори на дебелото черво, дивертикулита, полипозата, туморите и кистите на яйчниците.
Лечение
Радиалното лечение на рака на дебелото черво е основано на хирургията. Обемът на резекцията и характерът на операцията зависят от разпространенността и локализацията на тумора. Лезиите на цекума и възходящия отдел на дебелото черво изискват извършване на десностранна хемиколектомия. За рака на напречното дебело черво е необходимо да се извърши неговата резекция. За рака на низходящия отдел на дебелото черво е нужна левостранна хемиколектомия. При рак на сигмоидното черво се извършва резекция на сигмата.
След хирургичния етап на лечението на рака на дебелото черво може да е необходима постоперативна химиотерапия. При напредналите случаи на този рак, които не подлежат на радикална операция, са необходими палиативни операции-извършват се обходни чревни анастомози или се налагат стоми, заедно с провеждане на симптоматично и химиотерапевтично лечение.
